Колко е яко да си бюти-блогър?
Питали ли сте се какво ще стане ако Instagram и Facebook изчезнат? Ами ако няма вече лайкове под снимките? Ако вече никой не може да вижда колко много лайкове сте си купили или заслужили всъщност? Добре ли ще е или ще стане още по-зле?
Имах доста време напоследък да погледна всичко, което се случва в социални мрежи, в живота и в мен и думата е само една - Лудница!
И за това днес след около 6 години и повече блогване се престраших и аз да взема отношение. Ако ме познавате знаете защо винаги съм стояла настрана от всякакви драми из нета, Instagram и бюти-блог средите. Ако не ме познавате - аз съм от хората, които не обичат скандали, сеираджииство и още редица неприятни черти от манталитета ни. Имам мнение и позиция по много въпроси, но не съм от онези "силните" хора, които обичат да набиват мнението си и да убеждават другите в собствените си разбирания за света. Гледам от страни и често се възмущавам, понякога използвам социалните мрежи за да изкажа това недоволство, но в рамките на един почти тих яд.
И сега пред мен са два варианта - да разкрия някои неща, да споделя мислите си и наблюденията си от последните години, като знам, че сигурно доста хора ще се почувстват обидени или да замълча завинаги. Е, този път няма да замълча и да гледам отстрани, а ще ви разкажа една приказка за това колко е яко да си блогър, и за това колко е яко да не си!
Колко е яко да си блогър всъщност?
Тук мога да говоря само от страната на блогър, който пише ревюта и е насочен към козметичния свят. Предполагам за всяка ниша е различно, но нека ви разкажа за бюти средата!
Ми готино е, няма как да не кажа, че е приятно да си бюти - блогър, споделяш си някаква твоя страст, опитваш се да си полезен с мнението и опита си. Откриваш нови и интересни продукти, разучаваш ги, научаваш и нови неща, които си нямал идея, че някой ден ще те интересуват.
- Научаваш се да снимаш! Много снимки минават през ръцете ти - снимане, обработване...направо някои стават гурута на продуктовата фотография с годините. Аз не съм от тях - снимам с телефон, обработвам както мога и се надявам, че резултатите са прилични. Но не са перфектни. Ако исках да са перфектни щях да уча за фотограф, да си купя камера за 2к и тн. Но се възхищавам на всички "колеги", които се справят повече от перфектно със снимките в блоговете си.
- Научаваш се да отсяваш информация! Четеш хиляди статии, гледаш хиляди видеа, докато не се научиш да отсяваш истината от глупостите. Много е полезно и за живота, който живеем!
- Освен това ставаш и графичен дизайнер или там както се казва - дизайн на блога, дизайн на това, дизайн на онова. Определено блогването развива много полезни черти и качества в човек.
- Блога те прави организиран! Да, ама до някъде - ако се е превърнал в нещо като професия за теб, то ще си спазваш графика, ако не е - пак ще правиш каквото си искаш, а графика да си виси там някъде в планера ти и ще те кара понякога да се чувстваш виновен...ама това по-скоро се отнася за следващия въпрос.
А колко не е яко да си блогър?
- Ако публикуваш много често - претупваш, ако публикуваш по-рядко несериозен си. Няма златна среда. Или се опитваш да си я създадеш чрез планиране, което в много случаи води до психическо натоварване, защото ако изпуснеш нещо се чувстваш виновен. Не е това идеята на блогването - поне за мен. Опитах се и все още следвам график, но се чувствам супер добре, защото пиша за нещата, които вие си избирате всяка седмица в Instagram. И това не ме натоварва. Но започна ли да се чувствам притисната си давам почивка и не бих позволила хобито ми да взима превес в начина ми на живот.
- Ставаш зависим от цифри и анализи! Пълно безумие. Още не си отворил очи и гледаш дали не ти е паднал трафика към блога, дали не са ти избягали последователите в Instagram. Добре, искам да знам как така за 2-3 години хората стигнахме до там да помним колко последователи сме имали вчера, а да не помним рождените дни на прителите си. Това нормално ли е? Ако е - спрете Земята, искам да сляза.
- Зависимост от мнението на другите, зависимост от това какво ще кажеш всяка една секунда, какво ще помислят ПР-и разни, схеми как да им се навреш в очите, схеми как да си купиш още лайкове и последователи, схеми как да следваш и отследваш някой... Не ви ли омръзна тази игра?
Всъщност блогърът няма почти нищо общо с изброеното по-горе. И знаете ли защо - защото преди да съществува Instagram имаше блогове, които не разчитаха на трафика от социалните мрежи. Разчитаха, че има хора, които наистина им се доверяват и ги четат дори и без да са обявили в страниците си във Facebook, че имат нова публикация.
Хората, които пишат в инфото си в Instagram, че са блогъри, а нямат и идея какво е блог и дори не знаят кои са популярните блог-платформи не са блогъри. Прощавайте, ама можете поне да си сложите едно Insta пред титлата блогър. Защото блогъра няма да ви напише ревю от 3 реда и няма да ви предостави една снимка, а ще си скъса гъза цял ден да снима, обработва и пише за да предостави качествено ревю. И не - аз не съм перфектна, и знам, и искам да мога повече. Така, че всички Инста блогъри - моля ви, първо научете какво означават термините, които използвате преди да си ги приписвате в профилите. Не обезценявайте труда на хора, които наистина се занимават с това и отделят от времето си.
Ако изчезнат социалните мрежи?
Ако изчезнат половината потребители на Instagram вероятно ще си теглят ножа. Много хора работят чрез тези мрежи и вероятно ще е голям срив за тях. По отношение на блоговете - според мен няма да повлияе особено негативно като се има предвид, че има и други канали за комуникация между хората. Ами ти? Представи си, че утре няма Instagram - какво правим с всички пари, които си набил в последователи и лайкове - просто ще изчезнат в една черна дупка. Всичко е вятър.
ПР-пратки или ПР-патки?
Първо да уточня, че това не е насочено към ПР-ите - уважавам голяма част от тях и според мен е много интересна и увлекателна професия.
Насочвам се към тези от вас, които си мислите, че блог е равно на заливане с кашони безплатна козметика всеки месец. Да - ще ви заливат всеки ден с по няколко кашона даже, но ако сте Tati или Джефри Стар.
Честно - като си пишете #blogger в профилите на какво разчитате - че марките ще ви пишат, че вие ще им пишете, че ще получавате всичко, което поискате и ще правите по 1-2 снимки, ще се понамацате малко и след 2 дена ще споделите с нас в два реда текст колко як е крема за лице, който сте получили, макар и да е нормално един крем за лице да се пробва поне 1 месец за да може да дадеш някакво мнение за него? Ми явно на това разчитат масово хората, наели се с начинанието "блогър", и които постоянно виждам да ме залива Instagram.
Тц, тц. Момичета, разберете, че хората, които ви следват или виждат нещата, които публикувате имат глави на раменете и знаят кога го лъжете и кога правите профилите си само за да се докопате до ПР-и и мостри. Всички сме минали по този път и много добре знаем как стават нещата. И аз съм писала на брандове, никога няма да го скрия, не крия и кога си партнирам с някоя марка в публикациите си. Но не е това проблема, защото това винаги са били марки, които смятам, че са интересни на хората, които четат блога ми. Мислите ли, че имам нужда от 20 различни балсама и шампоана и 20 крема, които дори не мога да изхабя преди да им е изтекъл срока?
Разликата е в идеята - за какво създавате блог или инстаблог - за да сте полезни, обективни и честни към хората, които ви следят, като в същото време задоволявате своята нужда от хоби или споделяне на някоя страст, или за да сте полезни само и единствено на себе си.
Държа да отбележа няколко много важни неща, защото предполагам ще има доста разпознали се в горните редове. Не съм хейтър, не хейтя и не мразя никой от тези, които се разпознават в думите ми. Не съм от хората, които ще ви дават наклон на живота - правете каквото искате. Изразявам недоволство и до някъде лека обида от всичко, което се случва! И не, не се взимам на сериозно, не драматизирам, а ви описвам реалната картинка в Instagram! Не изкарвам пари от блога си, не го приемам за служба/работа, а просто като хоби и това няма да се промени! Не мразя и Instagram - там открих страхотни хора и приятели, а и понякога, когато не ме натоварва, даже ми действа приятно разсейващо.
И не укорявам никой - всеки е съблазнен от пари, придобивки и нещо безплатничко там да падне. И няма как да ви обвиня - водолей съм и в кръвта ми е свободата, както моята така и на другите. Искам да се замислите. Дали е ок това да сте обсебени от цифри, пратки, мостри? Да не можете да се радвате на моментите, които ви се случват заради нещо, което след 2 дни дори няма да се появява на стените на другите? Струва ли си да си продавате мнението - онова, истинското?
Получавам често съобщения от нови прохождащи блогъри. И знаете ли кой е първият въпрос, който ми се задава? Как да получа ПР пратки - това е въпроса, който най-често получавам. Не как да се развия, как да снимам, как да пиша, как да си оформя блога, а как да получавам ПР. Защо ви е? За да споделите с нас всичките му плюсове, минуси, да ни разкажете за съдържанието, за ефекта, за процеса на тестване? Съмнявам се. И ми е мъчно.
Докато търсим бърза печалба или как да ударим кьоравото - горко ни! И това не важи изобщо само за блогването.
Също така - не слагам всички Инстаблогъри под общ знаменател, защото лично аз познавам поне няколко, които водят страхотни профили в Инстаграм, с ревюта и информация равностойна на тази в един нормален блог. Всяко нещо има изключения - добри изключения.
Има още много за писане, разказване и споделяне, но нека не прекалявам с времето ви, което сте ми отделили за да изчетете толкова дълго събираните ми мисли, разочарования и впечатления. Радвам се, че голяма част от блоговете и хората, които следвам в Instagram не попадат в изредените по-горе параграфи - все пак във вас е решението кой да следвате и подкрепяте, така че взимайте осъзнат избор на кой да се доверявате за получаване на информацията, която ви интересува.
Уважавам и изпитвам благодарност и към теб - ти, който четеш всичко, което споделям и ме подкрепяш във всеки един момент. Коментарите и отношението, което получавам ме карат да бъда щастлива... И съм. Защото макар и хоби, този блог заема не малка част от живота и времето ми, които споделям с вас.
Бюти-блогърите влагат пари, ресурси и време в хобито си и в това да бъдат максимално изчерпателни, коректни и полезни за хората, които ги четат. Те не са професионалисти (повечето), нямат дипломи за дерматолози, лекари, фармацевти - те са като всеки един нормален човек, но намират начин да споделят страстта си към козметиката. Никоя от нас не знае повече от вас - нашите читатели. Аз, например знам колкото знаеш и ти за онзи шампоан на Nivea, който видя вчера в магазина. И споделям моя опит и това, което съм проучила за него чрез снимки и текст. И ти можеш да го направиш, но го направи качествено!
Tова е моята позиция и ако има някой, който има друго мнение ще се радвам да го дискутираме.
PS. Тази публикация не е писана под състояние на афект. Идеята и съдържанието ми изплуваха в съзнанието докато пусках прахосмукачка в спалнята.
Приликите с реални лица са напълно неслучайни. Ако се откриваш в редовете по-горе - не се обиждай, замисли се. Ако имаш нужда от съвет съм насреща!
*Никога не съм имала и нямам претенциите, че съм върха, че няма по-добра от мен, че съм професионалист и тн. Зная си грешките и кусурите и "Коя е тая да дава съвети?" можете да ми го спестите! Останете със здраве!
*Никога не съм имала и нямам претенциите, че съм върха, че няма по-добра от мен, че съм професионалист и тн. Зная си грешките и кусурите и "Коя е тая да дава съвети?" можете да ми го спестите! Останете със здраве!
0 коментара